„МОИ ЛИ СА ТЕЗИ ПЪТИЩА“ („МОИ ЛИ ЭТИ ДОРОГИ”)
Иван Костов Странджев (р. 1953 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Галина Поморцева
Иван Странджев
МОИ ЛИ СА ТЕЗИ ПЪТИЩА
Мои ли са тези пътища,
покрити с есенна печал
и със възторзи,
бинтовали земята
като ранена птица,
развели скъсаните си във бой хоругви –
намачкани и влажни
любовни кърпи,
изпънали гърдите си
миг преди да изкрещят
„Ура!”
или от болка?
Мои ли са тези стъпки,
пълни с птичи къщи
и сълзи дъждовни,
с песни на странници,
с разкъсани страници –
разхвърляни облачета бронзова прах
под нозете на бързи коне,
с думи за обич и тайни,
със зрънцата на вярата пръснати в тях?
Следобедът есенен зад баира се свлича.
Дъгата на моята гърбица
на залязващо слънце прилича.
На луната муцунката хитра
се муши в ръкава на облака бял.
Върху чернозема лилав на небето звездите покълват.
И вместо с криле
се връщам
на раменете
с еполети.
Иван Странджев
МОИ ЛИ ЭТИ ДОРОГИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Галина Поморцева)
Мои ли эти дороги,
покрытые осенней печалью
и восторгами,
забинтовавшие землю,
как раненую птицу,
развевшие свои изорванные в бою хоругви –
смятые и влажные
любовные платки,
вытянувшие грудь,
миг перед тем, как прокричать
„Ура!”,
или от боли?
Мои ли эти следы,
полные птичьих домов
и слез дождевых,
песен странников,
разорванных страниц –
разбросанных облачков бронзовой пыли
под ногами быстрых коней,
слов любви и тайн,
зернышек веры, рассыпанных в них?
Полдень осенний за бугор сползает.
Дуга моего горба
на заходящее солнце похожа.
Луны мордочка хитрая
суется в рукав облака белого.
На черноземе лиловом неба звезды всходят.
И вместо крыльев
возвращаюсь
на плечах
с эполетами.